Баба ми мъдро казваше: „Не позволявай на тиганите да блестят повече от теб“
Баба ми обичаше да споделя: „ Не позволявай на тиганите да блестят повече от теб. Не приемай почистването на дома си толкоз съществено! “
Когато станах брачна половинка, прекарвах най-малко 16 часа дневно, с цел да се уверя, че всичко е чисто при положение, че „ някой пристигна на посетители “.
След думите на баба ми обаче забелязах, че всички тези, за които толкоз доста се старах да бъда „ образцова стопанка “, те са доста „ заети’. Те се разхождат, почиват си, забавляват се, до момента в който работят и се любуват на живота, без да изясняват нищо на никого!
А аз си споделям: „ Ами в случай че ненадейно пристигна някой? “…
Изведнъж осъзнах, че не би трябвало толкоз да се впрягам на тематика разчистване и примерен дом. Светът няма да свърши, в случай че оставите чиниите за на следващия ден.
Животът е къс, насладете му се!
Избършете праха…при належащо. По-важното е да имате време да нарисувате картина или да напишете стихотворение, да погалите котката или да си поиграете с кучето си, да се разноските за наслаждение или да посетите другар, да сготвите нещо вкусно, да полеете обичаните си растения…
Дайте си свободно време за слънчеви бани или нанагорнище на планините, играйте с децата си, слушайте музика, четете книги, интересувайте се и се наслаждавайте на живота.
Избършете праха, в случай че трябва…. тъй като животът продължава на открито. И този ден в никакъв случай няма да се върне!
Не забравяйте, че до момента в който сте още млади, има доста неща, които елементарно можете да извършите в този момент, които няма да са толкоз лесни за правене в зрелост.
И когато си отидете, а всички ние някой ден ще си тръгнем, най-после и ние ще се превърнем в прахуляк! И никой няма да помни какъв брой си търкал с парцала и какъв брой постоянно си тичал с метла из къщата, само че ще си спомнят усмивката ти, блясъка на очите ти, безкористното другарство, което даряваш, насладата и това, което си направил с живота си.
